|
Проблеми при паралелен внос на: - алкохолни напитки - цигари - парфюми - облекла и обувки - автомобили - други |
Същност на паралелния внос Като обща формула е прието, че стоките, предмет на паралелен внос: Още тук следва да обърнем внимание на факта, че посочените по-горе характеристики на паралелно внясаните стоки недвусмислено сочат, че тези стоки не се произвеждат или внаяст в нарушение на марковото право. Въпросите, които правят паралелния внос широко дискутирана тема в межденароден аспект, са основно два: (1) дали допускането на паралелен внос вреди или е от полза за икономиките на отделните държави и икономическите съюзи, и (2) от кой момент паралелните вносители могат да се ползват от правото си да внасят притежаваните от тях стоки, носещи съответната търговска марка. Тъй като в България паралелния внос много често се представа в негативна светлина (което на практика води до възприемането му като нарушение на действащото законодателство), към посочените по-горе въпроси следва да добавим и въпроса законосъобразен ли е паралелния внос в Република България. Изясняването на ползите вредите и законосъобразността на паралелния внос неминуемо налага да бъде разгледан въпроса за изчерпването на права върху търговската марка и един от неговите централни елементи – първата продажба на пазара на стоката, носеща съответна марка. Изчерпването на права и паралелният внос са две отделни действия, които се развиват последователно във времето. Първо по време е изчерпването на права, което настъпва в момента на първата продажба на марковата стока, извършена от собственика на марката или от упълномощено от него лице. Едва след изчерпването на правата са налице условия за паралелен внос на стоки. Изчерпването на правата върху търговската марка е доктрина, която се среща под една или друга форма в законодателствата на повечето държави. В някои от тях тя е означена точно като „изчерпване правото върху търговската марка” (ЕС, България), докато в други не е изрично наименована, а се проявява чрез съдържанието на отделни текстове от нормативните актове, които я регламентират (САЩ, Япония, Великобритания). Причината за широката разпространеност на доктрината е, че тя успява да постигне максимален баланс между противоречивите интереси на собственика на търговската марка и търговеца на дребно на стоки, носещи тази марка чрез законово ограничаване на изключителните права, които тези лица имат по отношение на търговската марка и стоката. Наличието на това ограничение налага да се разгледа накратко и въпроса за рамките на защита на търговската марка и съотношението й с конкурентното право и свобода на движението на стоки. Предвид сближаването на българското законодателство с това на ЕС анализът е съсредоточен предимно върху въпроси свързани с ЕС е неговото законодателство. |